Маме, запознай се с новия ти баща

Мама и тате са разведени. Първо да осмисли това, после да приеме новия човек, заместил истинския му родител у дома – невинаги събитията се случват в този ред, но както и да е подредила съдбата семейните карти, детето не получава жокер. То изпитва едновременно и любов, и омраза, а дори за възрастните е трудно да се борят с противоположностите. 

Всяко семейство има своя история, своя борба и свои подводни камъни за прескачане. „Татко ти е много зает човек, не дойде да те вземе този уикенд, запознай се с Никола, вече ние ще се грижим за теб, не се притеснявай от нищо“.

Това е само една от възможните реплики, но изобщо не е задължително да стане така. Може да е доста по-сложно, или по-просто. Не е важна конкретната ситуация, а чувствата на детето, които със сигурност са смесени и объркани. Тоталното объркване обаче лесно да се превърне в омраза, гняв и неприемане на новия родител след развода. Как се сприятеляват абсолютно непознати от различни поколения, от които се очаква да се държат зряло? И нужно ли е въобще те да са приятели? Милиарди въпроси. Бъдете сигурни, че и то си ги задава.

Статистиката показва, че обикновено бащите напускат дома и на тях се пада да полагат усилия да съхранят връзките с детето си. Ами ако не го направят? Майката подрежда къщата наново, с друг човек и детето трябва да „прояви разбиране“. Да преглътнеш обичта си към „изчезналия“ баща и да се държиш се учтиво с новия, след като ревнуваш мама от него? Или пък да си живееш спокойно с татко си и новата му жена, докато майка ти е кой знае къде? Не можете да искате зряло отношение от хлапе, дори да е вече в тийнейджърска възраст. 

Доведените родители вероятно са свестни хора, към които може би то изпитва симпатия, но дали ще си я признае, или ще я прикрива зад тряскане на врати, дали няма да се трансформира в омраза и ревност заради тъгата по истинския родител или защото се чувства изоставено...

Родителите – и истински, и доведени, трудно си дават сметка за това какво мисли малкият човек, защото са заети със собствената си обърканост. Но именно те са жокерът, който може да направи така, че всички да спечелят в играта на семейство.

"Понякога само един-единствен поглед и изречение са достатъчни, за да добием представа за кълбото от емоции, в които е оплетено детето", смята Пол Колман в книгата „Нека поговорим...“, издание на „Кръгозор“:

- Колкото по-крайни и противоположни са реакциите на децата, толкова е по-вероятно те да не разкриват истинските си чувства. Предположете, че те са по-сложни, отколкото изглежда на пръв поглед, и няма да сбъркате. Отделете време да поговорите насаме с детето за да му помогнете да отдели положителните от отрицателните емоции, които изпитва.

- Най-голямата грешка, които правят развеждащите се, е да изчакват малкото да порасне, за да свикне с доведения родител. Обратното е – колкото е по-малко детето, толкова по-бързо ще го приеме;

- Този, който има право на забележки, е истинският родител. Доведеният има право на мнение, но когато става дума за наказания, е разумно да се оттегли на заден план;

- Ако изпитвате неприязън към новия съпруг/партньор на половинката си, не насърчавайте негативните чувства на детето, защото неговото отношение се влияе до голяма степен от вашето. Пред него има две възможности – да намрази новия възрастен, за да ви успокои, или да изпитва вина, защото харесва доведения си родител.

"Търсете знаци за истинските чувства на детето в начините, по които то си играе или рисува", съветва Колман.

Марина Атанасова